Poemas de Valia Ilieva en búlgaro y español [VALIA ILIEVA]

VALIA ILIEVA es una poetisa joven apasionada de la poesía desde muy pequeña. 
 
Nació en el año 1974 en Vidin, Bulgaria.

Se licenció en filología búlgara y estudio español por la escuela oficial de idiomas en Madrid.

Reside en la capital española desde el año 2002. Escribe sus poemas al mismo tiempo en búlgaro y en español.


Poemas de Valia Ilieva en búlgaro y español, traducidos de búlgaro a español por la autora.


ЦВЕТЕ АЛЕНО

Помня детето с тюркоазеното елече,
с бродираните ръкави в рози и невен,
с тъканата поличка в нишки златно-сребърни,
с чорапките памучни за тържествен ден.
Гледа от албума с две оченца весели
под бритон подстриган,вляво откосен.
С бузки пак нащипани,устни тънко-песенни
и с едно мъненко,палаво носле.
Питам се порасна ли всред треви пастелени,
зрее ли със зърното на утрешният ден?
Като цвете алено неувяхло в себе си,
в четка на художник необикновен.

Escarlata flor

Recuerdo a la niña con chaleco turquesa,
mangas con rosas bordadas y caléndula,
una falda tejida en hilos de oro y plata,
calcetines de algodón para el día de fiesta
Mira desde el álbum con dos ojos alegres
bajo el flequillo recortado en la izquierda
Con las mejillas rojas, labios en canción
y con una pequeña nariz traviesa.
Me pregunto si ha crecido entre la hierba de pastel,
si ha madurado con el grano de la mañana?
como una flor escarlata no desvanecida
en un pincel de artista extraordinario.



ГРОЗДАНКА


Беше тя най-арна от момите
и на нивата най-работлива
от жените.
На пленук си носеше косите-
златен наниз на гърдите.
Слънцето я тъй залюби,
ала себе си погуби
във очите й игриви,
полудиви, сиво-сини.
Тъкмо в люлка се залюля
самовила - снага тънка-
тъй я слънцето открадна,
булка стана му Грозданка.
Затова щурците свирят
все я викат,
все я дирят,
ала тя високо свети
като цвете във небето.
По нивята слънчогледи
народиха се засмени!


Grozdanka


Era la más guapa de las chicas
y más trabajadora de las mujeres,
en una trenza llevaba su pelo-
collar de oro en el pecho.
El Sol se enamoró en ella
pero así se perdió, que era bella,
en sus ojos juguetones,
semi-salvajes,
azul-grises botones.
Justo cuando se columpiaba
como ninfa con cintura fina –
así se la robo el solecito,
Grozdanka su novia se hizo.
Por eso los grillos soplan-
solo la buscan,
solo la llaman
pero ella alto brilla
como flor en el cielo.
En el campo los girasoles
con sonrisas nacieron.


БЕЗБРЕЖИЕ

“Завръщай се, река...”

Не биваше, река, да се завръщам,
разнопосочна пак да тичам по брега,
плувецът бронзов с обич да прегръщам,
по мост-дъга безбрежна да летя.
Над крепостта старинна влюбен фарът
непалени слънца събира в мен.
Момичето, което тук остава
на Дунав е във вечен негов плен.
Завинаги вградена при капиите
не биваше да искам да летя
по улиците на града между “ Капричио” ,
в рибарска глъч към първата вълна.
И с нея да се пръсна на стохилядни
зелено-сиво-сини цветове,
та неродени още,непочинали
да се заченат в нови гласове.
Да наедряват и разпукват в утрото,
да свечеряват в пристани на мойте дни.
Не биваше, река, да се завръщам,
но се завърнах у дома , нали!

Sin fin

"Vuelve, rió...”

No tuve que regresar a mi casa ,rió ,
corriendo difractada de nuevo por la costa,
el nadador de bronce abrazando y amando ,
por el puente – arco iris sin fin volando.
Еl faro enamorado encima del castillo
soles no ardientes juntaba en mí,
la chica que se quedaba aquí
para siempre es prisionera al Danubio
Siempre incrustada en los muros,
no tuve que desear a volar
por las calles de la ciudad ,entre "Capriccio"
en el dialecto pescadero hacia la ola.
Y con ella a derrochar me en cienmilésimas
verde-gris-azul colores bellísimas
para que aún no nacidos, tampoco conocidos
a concebirse en nuevas voces.
A engrandecerse y a abrirse con la mañana,
hasta el anochecer de los puertos de mis días.
No tuve que regresar ,rió,
pero regrese a mi casa, ¿verdad?



ЛИТИЯ

(Молитва за дъжд на открито)

По полето е вятър полюшнал,
в житен клас танц заиграл е.
,, Вай-дудул” и моми танцуват,
хоруват-танцуват, надпяват се:
,, Пеперуда летяла, летяла
от орачи на копачи.
Пеперуда летяла, летяла,
Боже, дъждец дай ни! “
От Витоша гръм се проточи
молитвата чу на полето.
Облаче на небето изскочи
след него и второ и трето...!
Заваля и намокри земица с
златна , но жадна душица.
Дъждец се извива- змиица
из селската житница
Добитъкът морен окъпа,
окъснели косачи
и нивята от дългата суша
волю-неволю избави!


LITIYA
(Oración por la lluvia al aire libre)

Por el campo es el viento balanceando
y en el trigo dance bailando:
“Vay –Dudul” y las mujeres bailaban,
bailaban-danzan y cantan:
“Mariposa vuela, vuela
de labradores a excavadores.
Mariposa vuela, vuela,
que Dios nos trae la lluvia”
De Vitosha arrastró un trueno,
escucho la oración de la tierra.
Nubecita salto en el cielo
y después segunda, tercera…
Llovió y húmedo la tierra
con alma de oro sedienta .
Lluvia en curvas de serpiente
dentro en el granero-aldea.
Los animales cansados mojo,
retrasados cosechadores baño
y el campo de la larga sequía
quería o no salvo.



ПРИКАЗКА

Той беше чужд на светлините- прожектори,
непознат за хората,
потънал в сянка и забрава.

Неузнаваем дори и за себе си –
беше пораснал над всички несгоди.

Дотолкова,
че му се струваше непочтено
да лази в краката на другите.

Той – човекът ,
живееше бедно в картонената си кутия
и се радваше само на слънцето.

За
него никой и нищо, и никога
не разбра.


STORY
He was a stranger tothe lights, floodlights,
unknown to people
sank in shades and oblivion.
Unrecognizable evento himself -
he had grown over all adversity.
so far
it seemed unfair to him
to crawl at the others feet.
He - the man
lived poorly in his paper box
and only enjoyed the sun.
About him nobody andnothing, never
found out..


Приказка” ,“ Story “ - por Valia Ilieva, traducción de búlgaro a ingles Tsvetomira Ceci Spain/ con permiso/

Traducciones de Valia Ilieva de español a búlgaro
con permiso del autor y la traductora


FERNANDO ALONSO BARAHONA ,autor España.



El jardín de las diosas


Por Fernando Alonso Barahona



Estatuas de piedra, mármol y frío
Safo vestida de azul y de blanco ,
Venus desnuda,
el pecho encendido
y la piel mórbida
como único manto .
Isis acariciando el sol,
Afrodita tejiendo sexos cautivos
Dafne buscando el mar
con sus labios rojos,
dulce melodía
de una canción .

¿Eres , diosa, una de las almas de este jardín?
¿Eres voz, deseo,
Palabras, caricias
de amor ¿

Quisiera besar tu estatua,
Abrir tu corazón al mundo
temblando contigo
y dibujar en tu carne
huellas indelebles de pasión .

Las diosas de piedra no tienen cuerpo
en este jardín ,
pero tu eres mujer y tus labios susurran
versos,
gracia frágil y nueva
que adorna tu corazón .


Oh, divina sensualidad de la diosa
convertida en mujer .



ГРАДИНАТА НА БОГИНИТЕ
Статуи от камък, мрамор и студ,
Сафо облечена в синьо и бяло,
Венера гола-
гърдите запалени
и болезнена кожа
като единствена мантия.
Изида галеща слънцето,
Афродита изтъкана от пленителниполове,
Дафне търсеща морето
с червени си устни,
сладка мелодия
на една песен.

Ти ли си, богиньо, една от душите на тази градина?
Ти ли си глас, желание,
думи, ласки
на обич?

Бих искал да целуна твоята статуя,
да отворя сърцето ти за света,
треперейки с теб
и да рисувам по тялото ти
следи от незаличима страст.

Каменните богини нямат тяло
в тази градина,
Но ти си жена и устнитети шепнат
стихове,
крехка благодат и нова,
която обожава сърцето ти.


О, божествената чувственост на богиня,
преобразувана в жена!


Автор : Фернандо Алонсо Барахона
мой превод(с разрешение от автора)



LA PIEL DESNUDA

Por Fernando Alonso Barahona

La piel desnuda –tu piel –
se vierte en el cuadro – pintura –
Y mis manos acarician – temblando -
tu desnudez .

Tu rostro oculta tus besos
y tus labios recelan y esconden
su fruto rojo y puro ,
no puedo atraparlos .¡.

Vuelvo los ojos al cuadro,
verso encendido de piel y palabras
Y desnudo tu cuerpo
y beso tu alma
con labios abiertos
y fugitivo pincel .

Danza y vértigo de sexos abiertos
- pinturas mojadas en sangre –
recorriendo tu dulce contorno
huidizo, sutil ..

Figura impresa en el cuadro,
imágenes flotando sin vida ni aliento
que asaltan mi cuerpo y mis manos
ebrias de ti .

Dibujo el perfil suave
cabellos negros acariciando
pechos muy blancos ,
curvas convexas en torno
al centro infinito
impávido ,
sediento de luz y placer .

Desnudez pintada sobre lienzo humano
deseo aherrojado en interior ignoto
que atraviesa carne y sangre
erótica seducción .

Desnudez infinita de un cuerpo vivo
y suave
que nace al calor del beso
y muere en el verso desnudo
ausente de ti



ГОЛОТА

Голата кожа - твоята -
излива се в картината - живопис -
И ръцете ми галят - треперейки-
голотата ти.

Лицето ти крие твоите целувки
и устните ти са подозрителни и скриват
червените си и чисти плодове ,
които не мога да уловя !

Връщам очите си в картината ,
запален стих от кожа и думи
И събличам тялото ти
и целувам душата ти
с отворени устни
и четка - беглец.

Танц и световъртеж на отворени полове
- Рисунки, напоени с кръв -
преминаването на твоитесладки граници
неуловими, изтънчени ..

Фигура отпечатана в картината,
изображения плаващи без живот ,нито дъх,
които нападат тялото ми и ръцете,
опиянени от теб.

Рисувам нежният профил
галещ черни коси
гърди много бели,
извивки изпъкнали наоколо
в безкрайния център
непоколебим,
жаден за светлина и удоволствие.

Голота нарисувана върхучовешко платно
желание оковано в неизвестна вътрешност,
която преминава през месото и кръвта,
еротична съблазън.

Безкрайна голота на едно живо и
нежно тяло,
което се ражда в горещата целувка
и умира в голия стих
далеч от теб.


Автор :Фернандо Алонсо Барахона
превод мой/ с разрешение от автора/


пс. Двете стихотворения на Фернандо Алонсо Барахона са от стихосбирката “Отвличането на Богинята”
 

ps. Los dos poemas de Fernando Alonso Barahona son del poemario” El rapto de la diosa”



VALIA ILIEVA
Todos os direitos autorais reservados a autora.

0 comentários: