Violeta Boncheva - [Poeta Búlgara]

Violeta Boncheva, nacida el 01 de abril de 1951 en la ciudad de Stara Zagora. 

Profesora de espanol en un colegio preparatorio. Tiene siete libros, cinco de poesia y dos en prosa. Dos de los libros son bilingues, traducidos por el traductor mexicano Reynol Perez Vazquez. 

Ganadora de premios nacionales y internacionales: de EEUU y del Reyno de Espana. El mes de noviembre de 2008, los lectores del blog literario argentino de Silvia Loustau votaronn por ella y la croclamaron de Poetisa de la semana. 

Ha vivido casi tres anos en Monterrey, Mexico donde trabajaba y estudiaba espanol. Sus obras traducidos al ingles, espanol y portugues son publicados en Mexico, Argentina, Chile, Espana, Grecia,EEUU.etc.

Poemas de Violeta Boncheva

EL

El me vuelve verdadera,

El me ama,

El se desliza sobre mi

con melamcolia,

El, tambien aqui,

en Monterrey, me ha encontrado

y yo escurro

bajo el derretida.

El es fuerte,

El es ardiente y sacia

El es ese

que cada noche aguardo

para abrazarnos,

para confesarle que lo amo todavia

y partir hacia algun lado..

El aguacero.

МОРЕ

Ти в мене растеш –

смалявам се в теб

на хиляди малки черупки и пясък –

а после те раждам и синя вода

в очите ми твоите дипли събира.

И все съм на път,

на път съм към теб -

една раковина търкалят вълните.

Вземи ме,

изхвърли ме вече брегът,

и нощните ангели черни - скалите.

Спаси ме, единствено мое море,

прати ми стихия и буря тревожна,

на твоето дъно страхът ще умре,

но никога тази любов

невъзможна.

***

Животът е разпятие за оня,

за който Вечността е отредена

и друг живот– по-съвършен от тоя,

и по-безкраен от една Вселена.

***

Ти си най-верният роб на слънчогледите

и на гората робуваш,

не я оставяш сама.

Гълташ с очи отраженията на годишните времена

и се питаш:

Защо е смъртен Животът?

***

AGUAS A DENTRO

Habremos de callar junto a los peces

o buscar el recuerdo en la arena lavada,

habremos de atravesar el bosque receloso

las veredas invadidas de hierba:

el tronco seco del pesar

podras acaso arrancar de raiz

para tallar la barca de la salvacion.

Para la vela arrancaremos el saten de una nube

y arribara el viento

1ue solo tu conoces,

con el cual te mecias en las ramas de la infancia

hasta la Otra vida

y aun mas alla.

Ahora atrapo el viento solo en mis pensamientos,

tus cabellos son el bosque espeso

que se aleja

y tu camisa,

el Azul lago

que a nado jamas he de cruzar.

(Los poemas en espanol son traducidos por Reynol Perez Vazquez)

Violeta Boncheva

Todos os Direitos Autorais são Reservados a Autora